Цветето
844
0
2
Посегнах да откъсна цвете,
но ти ме изпревари.
За миг докосна ми ръцете
и огън ме опари.
В ръцете ти, тъй крехко, нежно,
бе цветето красиво,
в прегръдките ти тъй да чезна,
поисках завистливо.
Но ти с усмивка ме погледна:
"Вземи" - безгрижно каза.
Бях развълнувана и бледна
и "нещо" ме проряза.
Тъй, дълго след като отмина
в мен "нещото " гореше.
Сами, че сме били двамина,
цветето свидетел беше.
© Магдалена Василева All rights reserved.
