Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят
и коленичих в тревата.
Стори ми се, че зелен е целият град,
обгърнат в росата.
Погледнах жълтия й цвят
и вперих очи в жаркото слънце.
Видях се сред слънчогледи
и си откъснах зрънце.
Погледнах лилавия й цвят
и си откъснах цвете.
Почувствах, че полетях
до дъгата с крилете.
© Катерина Радева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
