Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят
и коленичих в тревата.
Стори ми се, че зелен е целият град,
обгърнат в росата.
Погледнах жълтия й цвят
и вперих очи в жаркото слънце.
Видях се сред слънчогледи
и си откъснах зрънце.
Погледнах лилавия й цвят
и си откъснах цвете.
Почувствах, че полетях
до дъгата с крилете.
© Катерина Радева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
