Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят
и коленичих в тревата.
Стори ми се, че зелен е целият град,
обгърнат в росата.
Погледнах жълтия й цвят
и вперих очи в жаркото слънце.
Видях се сред слънчогледи
и си откъснах зрънце.
Погледнах лилавия й цвят
и си откъснах цвете.
Почувствах, че полетях
до дъгата с крилете.
© Катерина Радева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
