Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят
и коленичих в тревата.
Стори ми се, че зелен е целият град,
обгърнат в росата.
Погледнах жълтия й цвят
и вперих очи в жаркото слънце.
Видях се сред слънчогледи
и си откъснах зрънце.
Погледнах лилавия й цвят
и си откъснах цвете.
Почувствах, че полетях
до дъгата с крилете.
© Катерина Радева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
