В бяло ме искаш,
но аз съм греха!
Невинност не нося -
горя с любовта!
Зелено, напомняш ми,
с пролетен дъх е.
Отново усмихваш ме -
тайнствена тръпка.
Синьо предлагаш -
небесния цвят.
Той е студен,
аз - горещият ад!
Лилаво ми сочиш?
Да, знам за страстта -
смехът ми излива се,
от какво те е страх?
Какво като сочат
и говорят на глас,
че цветът е порочен -
Червено съм Аз!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
