Бърза поточето,
спуска се весело,
скача накъм долината.
Бистро, клокочещо,
пръски надвесило,
плиска прохлада в нивята.
Светъл е изгревът,
буди цветчетата,
щедро с бои ги нашари –
розова, вишнева
кити венчетата,
жлътнаха ярки пожари.
Нежни момичета,
звънко наричани
с име на цвете и чудост,
рано закичиха
къдри обичани
с китка от здравец и хубост.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
