Бърза поточето,
спуска се весело,
скача накъм долината.
Бистро, клокочещо,
пръски надвесило,
плиска прохлада в нивята.
Светъл е изгревът,
буди цветчетата,
щедро с бои ги нашари –
розова, вишнева
кити венчетата,
жлътнаха ярки пожари.
Нежни момичета,
звънко наричани
с име на цвете и чудост,
рано закичиха
къдри обичани
с китка от здравец и хубост.
© Светличка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
