ЦВЯТ МИМОЗА
Властват там по тихата Луна,
белокрили херувими.
Трепно, шепотно звънтят
с дъх на роза и малини
техните крила.
В низ от висини лирични,
пръскат в пепел и мъгла
небосрични, поетични
полупухени пера.
В проза, строфа и римоза,
не поели в сивота,
но поели в белота,
постихуват в цвят мимоза
полупухени пера.
Стиховете им - топаз,
смарагд, сапфир,
пъстрят цветния ефир
На познатата ни проза,
с цвят и мирис на мимоза.
© Кристиан Ковачев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
