Цяла
Аз тръгвам.
Няма да се обяснявам...
С бележка.
Може би – на масата?
Дефектът ми е,
че ги прелъстявам,
а предимство,
че съм цялата.
Недей, не ме вини!
Аз просто съм погрешна.
И в главата,
и в сърцето,
и в сълзите.
Ранявам.
Някак.
Неизбежна.
Прости ми, че
не те попитах.
Аз тръгвам.
И... оставям малко спомени.
Дано да топлят
през студени месеци.
Не гледай, не!-
Очите ми за теб затворени.
И стъпки
прошумели, кални, есенни.
А, ето, зимата сега е на вратата ти!
Тя вярна ти е, прелестна и бяла!
Посвети ѝ отново самотата си,
а на мен прости.
Прости, че пак останах
цяла.
© Силвия Илиева All rights reserved.
