Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед
сбира старите си скици.
Скрил света сегашен, след.
Сбъркан, сбръчкан Солженицин.
Свят скърбящ съвсем самин,
студ, Содом, сълзи солени.
Сряда, стадий, снимки, скрин.
Средностатистични сцени.
Стигма, срам, стогласен срив,
самота стои смутено.
Страх се свива саможив,
сляп съдбовно, смърт... Студено.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!