Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед
сбира старите си скици.
Скрил света сегашен, след.
Сбъркан, сбръчкан Солженицин.
Свят скърбящ съвсем самин,
студ, Содом, сълзи солени.
Сряда, стадий, снимки, скрин.
Средностатистични сцени.
Стигма, срам, стогласен срив,
самота стои смутено.
Страх се свива саможив,
сляп съдбовно, смърт... Студено.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!