Cълза, за свършващото лято
Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив,
усещане за студ навява,
изписан с бял,солен курсив,
полека плажът опустява.
Забравен шарен слънчобран,
лъчите кротко отразява
и розови мечти рапан,
по две на всеки подарява.
В града ни чакат жега, дим...
В сърцата чайки се стаяват
и нощем, след като заспим,
с прибоен глас ни призовават.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
