pepito_givkova (Петя) pepito_givkova (Петя)
33
Feb 2, 2007, 9:18 PM

Да бях...

  Poetry
976 0 2
Да бях облак-пухкав и бял,
в небето синьо щях да се скрия,
със сълзи чисти бих плакала-
срама и болката от света да измия!

Да бях цвете-нежно и ухайно,
в тревата тихо бих се спотаила,
бих се усмихвала потайно
и на света красотата си бих дарила!

Да бях звезда-единствена и неповторима,
бих прегърнала нощта,
надежда и светлина на света бих подарила,
и после спокойна,че всичко съм дала....ще умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0