Да бъде обичта ми с райски плам
С какво да те зарадвам днес? С букет?
О, не! - Че всички, твои са - цветята
и те цъфтят за тебе с красотата,
и с аромат сред нежен менует.
За първи път аз пиша ти сонет
от времето забравен - във Реката. *
На дъното, под тинята - душата **
греховна страда на един поет.
И казва тя: " Спаси ме! С похотта
не се открива истинска любов!
Дарù любимата си с благослов! " .
И аз повярвах й... Тя отлетя...
Замислих се... и обещах си сам -
да бъде обичта ми с райски плам.
О, Музо моя! С жива чистота
е словото към теб! Едно сърце
оставям вярно в твоите ръце!
* Реката на забравата - Лета
** Въображаемата душа на Пиетро Аретино
© Асенчо Грудев All rights reserved.
