Jan 28, 2015, 10:59 PM

Да бъде свят

  Poetry » Civic
501 1 5

Делим се хората на групи...

На вери даже се делим.

Нали е Господ Бог на всички!?

Защо тогава си мъстим?

Болезнено е нека спрем войната...

Защо със смърт решаваме съдби?

Нима за туй сме сътворени!?

Да тъпчим, хулим и курим?

 

Делим се хората на групи.

На вери даже се делим.

Нали е Господ Бог на всички?

Защо тогава не се помирим?

И нека бедните да станат по богати.

Богатите да бъдат по добри.

И нека всяко зло любов да срещне.

И бъде свят изпълнен със мечти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Специално искам да Благодаря на "ЖИВКО ДИМИТРОВ "за прочита на моите стихове за поставянето им в Любими!
  • Благодаря Криси коментара ти ми стопли сърцето!Поздрави!!!
  • Бог е един за всички, макар че различните етноси го наричат с различни имена, всъщност ТОЙ е единствената висша сила, и затова не трябва да се делим и мразим, а да живеем в мир и разбирателство. Много мъдро и много актуално послание съдържа стихът ти, много ми хареса! Поздрави за прекрасния поет! Бъди!
  • Болката и грешките на хората винаги са били водещ фактор на земята.Но ние сме длъжни макар и да загубим битката да опитаме да спасим доброто .В творението сме заченати всички от една майка и един баща.Нека се обичаме!!!Поздрави Тони ,Сиси !!!
  • Прекрасни са мечтите ти,Ачо! Желанието ти да сътворяваш добро
    и този свят да видиш добър и преобразен.
    Дано повече хора се стремят към тази цел!
    Поздравявам те с хубавата творба и ти желая
    ведър ден!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...