Да бъдеш с най-желаната жена
Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има -
един съвсем по правилата стих.
И стъпката му - стъпка, сносна рима...
Идеята, обаче, ме втрещи!...
Изглежда сякаш друг го е написал...
Възпял съм собствената си жена!...
Ей, Богу, туй направо ме сащиса!
Не мога да поема таз вина!...
За музата да беше - то е друго!...
За нея да напишеш и роман!...
Но да възпееш своята съпруга?
Такова чудо досега не знам!...
Ще питате какво съм правил снощи,
къде, с кого в компания съм бил?
Не мога да си спомня, ала още
горчи в устата...Здраво съм препил!...
А може би?...И взе да ми просветва
във мрака на оловната глава...
На вас ще ви пошепна, но под клетва:
Май бях със най-желаната жена!...
Подробностите няма да ви кажа...
Но всички грехове й опростих!...
Прекарах си добре, отлично даже...
И тъй, замаян, стих й посветих...
Но утрото като с парцал ме плесна...
И на кого да му вменя вина?
Огледах се в леглото...Е, известно -
лежах до собствената си жена!...
Последствията бяха толкоз ясни!
Отчаян, седнах в близко кафене...
Ще ме отсвири музата: „Нещастник!...
От днес контакти с тебе вече - не!...
Да пише за жена си!...Ненормален!...
Такава глупост кой ще му прости?...
Предлагаш му Пегас - крилат, реален,
Той – не!...С магаре иска да лети!...”
© Роберт All rights reserved.
))