Подай ръка за помощ
на клетата душа в беда.
Тя е заблудена и
самотна, но се страхува
да си признае. Виждаш
болката и тъгата в
очите й, питаш я
какво й има, но не смее
да каже. Настоявай
и обичай я, въпреки
болезнения й инат:
“Приеми ръката,
даваща ти помощ,
защото тя е Божия
ръка, дошла е светлина
да ти даде в душевния
ти мрак. Не бягай!
Защото бягството
от страха не е решение,
а бавна и мъчителна
гибел, водеща те
към бездната дълбока!”
© София Русева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
