Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина
сред демони неканени в дома ти,
дописвала е тъжната Луна,
стиха ти, щом танинът се размъти.
Поседнеш ли да пийнеш затова,
че ти тежи самотното ти тяло.
Той пръв е, онзи спомен. Закова,
стрелките пак на време отлетяло. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up