Да, казват всички...
Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина
сред демони неканени в дома ти,
дописвала е тъжната Луна,
стиха ти, щом танинът се размъти.
Поседнеш ли да пийнеш затова,
че ти тежи самотното ти тяло.
Той пръв е, онзи спомен. Закова,
стрелките пак на време отлетяло.
В душата остри нокти впива, да,
душата ти сковават ледовете,
на нощен мраз. Смразяваща беда,
на съмване е мракът безпросветен.
В дрезгавината утринни петли,
издигат глас. И слънцето се връща.
И все по-слабо споменът боли,
душата на надеждата е къща.
А ти легни, поспи, поспи сега,
стихът на листа клюмва, като цвете.
Отишла си е нощната тъга.
По- мъдро ще е утрото, поете!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
