Feb 3, 2010, 3:16 PM

Да ме догони, върне и обича

  Poetry » Love
1.8K 0 3

Защо ли тръгвам тъжна и смълчана,

когато знам, че искам да остана?

Редят се тихо стъпки бавни, тежки,

като мъниста от безкрайни грешки.

 

Страхувам се да се обърна, да погледна,

че тази стъпка може да ми е последна.

 Заслушвам се… дали след мене някой тича,

 да ме догони, върне и обича?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...