Да мога със тебе да бъда
На дявола бих се продала
да мога със тебе да бъда.
Сърцето ми нека е спряло
и нека това е присъда.
Бих станала лъч светлина,
потрепващ по твоите устни,
и капка изпита вода,
щом мога така да те вкуся.
Бих станала бледа луна,
проникваща в твоята къща,
където при своята жена
отново ти вечер се връщаш.
Земя, по която да стъпваш
и вятър, косите ти галещ.
И спомен, отдавна забравен,
а всъщност в душата ти парещ.
Бих станала дреха, която
прилепва по твоето тяло...
И нека това бъде грях,
тежащ на сърцето ми спряло.
И нека със лихвите плащам
и всичко добро разруша.
На дявола бих се продала.
Без тебе аз нямам душа.
© Мариета Караджова All rights reserved.
