Да можеше да е любов
Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога
за бог от митология.
Да литна, да ме обгърне вятърът,
да си играе леко с мен, да ме погали,
да ми остави по крилцата дъх от своя,
пренесъл го отнякъде,
където е навярно юг.
Да ме люлее в люлка с длани от любов,
а те - от нежност изтъкани.
Да ме целува, както ехо звук.
А после да се загърнем из тревите,
в колибката на горски храст до бук.
Да ме приспи с утихналата си стихия,
а аз - усмивката, която влюбено
да пърха в миглите му.
Над тази нощ небето се отвори.
Разхвърля смигнало звезди.
Едно щурче с тревичка заговори.
Тихо, тихо, ти! Хайде, замълчи!
Да не събудиш любовта на пеперудата.
© Калина Костова All rights reserved.
