Любов по канибалски и без ехо
Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат
и чуди се на мойта упоритост
да чукам върху дървена глава
и хора да пресявам с едро сито.
Везувий ли ме кани във Помпей?
Главата ми не гали никой папа.
И ти не ме гали! Сега недей!
Когато лъже, Кръстникът е кратък.
Запалени фенери. Автогол
по дългата алея Вила Ада...
Целувам те, загубила контрол
и кани се пердето ми да пада.
Ще бъде ли знамение добро,
цигарата и теб да не запомня?
Най-честно обещание било -
с небето да те срещне Коза Ностра.
