Да отбрулиш спомена
Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях,
какво е рисувал живота със замах,
на някои изписал е горест, тъма,
а в други е вплитал любов и мечта.
Политат листата и в кръг се въртят,
откъснати спомени в прахта се роят,
за минали страсти, копнеж, доброта,
отнесени с времето, отлетяло с тъга.
Подгонва ги вятърът с лека ръка,
отбрулил поредния ден суета,
а ти се загръщаш във свойта яка
зад себе си оставил есента.
© Сеси All rights reserved.
