Да погледнеш небето

May 12, 2016, 12:42 AM

Poetry » Love, Other

577 0 7

Аз съм сама! Не разбираш ли?!
Разслоена за миг из душата ти
се разпаднах до облачно сиво
в объркани глухи спирали
и дъждът не усеща дърветата!
Поплувах из тъжната нежност.
Не проумявам как ме имаш без
да ме имаш.
А си толкова плашещо сигурен...
ще те гушна като мъничко мече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

27-28 април 2016г.

Да погледнеш небето

Want to read more?

Random works