12.05.2016 г., 0:42

Да погледнеш небето

Поезия » Любовна, Друга

670 0 7

Аз съм сама! Не разбираш ли?!
Разслоена за миг из душата ти
се разпаднах до облачно сиво
в объркани глухи спирали
и дъждът не усеща дърветата!
Поплувах из тъжната нежност.
Не проумявам как ме имаш без
да ме имаш.
А си толкова плашещо сигурен...

ще те гушна като мъничко мече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

27-28 април 2016г.

Коментари

limeruna (Йоана)

Кали, благодаря ти, че беше тази вечер с мен...

2016-05-17T23:50:32+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

https://youtu.be/IY1v-FG8fxY

Музикален поздрав!

2016-05-17T22:40:25+03:00
Alastor (Аластор)

Няколко пъти го четох и всеки път предизвиква различни чувства. Да бъдеш обичана, това ти носи сигурност и спокойствие и те прави различна.
Поздрави!

2016-05-13T07:35:52+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Споделената любов е симетрична релация и е израз на взаимност. При наличие на споделена любов, човек никога не е сам, а лети на крилете на Другия. Това принципиално несъгласие не ми пречи да забележа оригиналността на текста, която оценявам високо. Поздравление, Лимеруна!

2016-05-13T00:42:20+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Никой никого няма, можем само да го гушнем.

2016-05-12T10:40:03+03:00