Да погледнеш небето

12.05.2016 г., 0:42 ч.

Поезия » Любовна, Друга

4.9 / 11

570 0 7

Аз съм сама! Не разбираш ли?!
Разслоена за миг из душата ти
се разпаднах до облачно сиво
в объркани глухи спирали
и дъждът не усеща дърветата!
Поплувах из тъжната нежност.
Не проумявам как ме имаш без
да ме имаш.
А си толкова плашещо сигурен...
ще те гушна като мъничко мече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

27-28 април 2016г.

Предложения

Всички думи
Безглаголни скандали

Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...
Отбих се в душата ти

Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...
Изпитания

И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...

Още произведения »