Събуждам се след дългата упойка,
а виждах ни в просъница прегърнати.
Мониторът писука, няма двойка,
скръб, страст в синусоиди са превърнати.
И чужда кръв по вените ми лази -
дано да са те махнали завинаги!
Но не - в душата имам метастази.
Мечтите ме болят и спомен свива ги.
Устата ми подута е от думи
и името ти упорито хапе я.
Не знам какво се случи помежду ни,
но ще те гоня с химио-терапия.
© Виделина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
