Потърсих те сред утринния хлад,
ти идваше със стръкче нежен цвят
и с него носеше за мене пролетта,
разцъфнала със твоята усмивка в утринта.
Тогава с топъл повей разлисти се денят,
за да прегърне двама, споделили песента
и като птиците, зареяни сред пъстрата дъга,
ний тръгнахме един до друг, ръка в ръка.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
