Кръстосахме ръце.
Когато пътищата свършиха.
Намерихме сърцето си във другия.
Събудиха се мислите.
А бяха ни забравили.
Прогледнахме към нас.
Навътре.
И спряхме се сред тишина.
Да чуем себе си.
Разкрихме се с очите на магията.
Показахме си чувствата.
В безмълвие.
И спряхме този свят.
Във вечност.
© Ол All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
