Кръстосахме ръце.
Когато пътищата свършиха.
Намерихме сърцето си във другия.
Събудиха се мислите.
А бяха ни забравили.
Прогледнахме към нас.
Навътре.
И спряхме се сред тишина.
Да чуем себе си.
Разкрихме се с очите на магията.
Показахме си чувствата.
В безмълвие.
И спряхме този свят.
Във вечност.
© Ол All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
