Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи
сред свят, побъркан от омраза:
с площади, бомби и войни,
с мизерия и кръв белязан!
И как да плача за звезди,
въздишки, нелюбов, измама?
Признавам – страшно ме боли...
но вече свикнах да те няма!