Ти си слънце, незалязващо в очите
и моят плач недоизплакан.
Не мога много. Нямам нищо.
Изтръпнах прекалено рано.
Родих се аз да те обичам.
Да те обичам страстно, усмихнато и нежно.
Да те обичам бясно, намръщено и криво.
Ти - вечната дъга, дори и в мрачни дни.
И зная твоят странен начин
обич да показваш...
и твоят неочакван, кратък бяг защо е...
Ранена птица си и ти - от старите ловджийки. ...