Да те прегърна
Сълзата мъжка искам да изтрия,
да те прегърна и успокоя,
в прегръдката ти нежна да се скрия
и болката ти аз да утая.
Виновна съм за твоето страдание,
не исках, ала случи се така,
сломена слушах твоето признание,
как исках да те хвана за ръка.
И искам да ти кажа нещо мило,
но думите излишни са сега,
сърцето мое, знай, че се е свило,
защото причиних ти аз тъга.
Прости ми, моля те, прости ми!
Поемам своята вина!
Усмивката ми пак върни ми -
с усмивка, на лицето ти, една.
да те прегърна и успокоя,
в прегръдката ти нежна да се скрия
и болката ти аз да утая.
Виновна съм за твоето страдание,
не исках, ала случи се така,
сломена слушах твоето признание,
как исках да те хвана за ръка.
И искам да ти кажа нещо мило,
но думите излишни са сега,
сърцето мое, знай, че се е свило,
защото причиних ти аз тъга.
Прости ми, моля те, прости ми!
Поемам своята вина!
Усмивката ми пак върни ми -
с усмивка, на лицето ти, една.
© Иванка Морарова All rights reserved.
