Тази вечер се прибрах!?

И с мъка сипах си до горе!

До горе чашата налях

и после на екс изпих я...

Защо ли трябваше да го 

направя?

Защо ли стигнах до ръба?

Навярно промених не само

себе си,а също своята магия...

Потънал съм във самота.

Очите ми в сълзи облени,

тъгата гонят от ноща...

И сънищата разпилени

ме карат да не мога

да заспя.

Сега във мен сърцето тръпне,

догаря бавно в мене любовта.

Защото искам да забравя...

За себе си и любовта.