И боли, ах колко боли,
да те изгубя за втори път.
А боли, ах колко боли,
два пъти по първия път.
Млада, наивна пожелах
да те отпратя първия път.
Зряла, разумна пожелах
да не те губя втория път.
Но ето, колкото и да тъжа
ти като бяла птица, последна надежда
летиш във този миг
за другия край на света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Как сме способни човеците, сами да си причиняваме най-силната болка на света. Думите са недостатъчни да изразят мъката в сърцето.