И боли, ах колко боли,
да те изгубя за втори път.
А боли, ах колко боли,
два пъти по първия път.
Млада, наивна пожелах
да те отпратя първия път.
Зряла, разумна пожелах
да не те губя втория път.
Но ето, колкото и да тъжа
ти като бяла птица, последна надежда
летиш във този миг
за другия край на света.
Ах колко боли да загубиш,
да загубиш два пъти любовта.
© Cassy Lost All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
