Да завием с обич този „къшей хляб”…
Делим ний синури и ниви,
и къщи, овехтели от дъжда,
сега потънали в... коприви,
стопаните им - във пръстта...
Делиме и продаваме надежди,
и любовта на наште прадеди,
труда им, техните копнежи
за по-добри и светли дни...
И в този миг забравяме, за Бога,
защо сме тук на този свят.
В душите ни прокрадва се тревога,
но хищна е проклетата парá...
Делим. Продаваме. И гният,
роднинските ни чувства мрат...
А малко трябва ни, за да завием
със обич този „къшей хляб"...
© Криси All rights reserved.
