Далеч
Далеч
Ти си много далеч.
И болезнено близо.
Уморих се от чакане.
Уморих се от търсене.
Уморих се от стръмното,
да въздишам във тъмното.
И това необичане
ме убива, любими.
Замълчи, замълчи...
Думи тук са ненужни.
Във нощта теменужна
аз се моля за тебе.
Да си силно прегръщан,
да си дълго целуван,
да ухаеш на нежност
и на топла ръка.
Аз съм роза без листи,
вехна всяка минута
и умирам от болка.
Тя прорязва гръдта.
Не оставя ми време
да привикна без тебе,
без ръцете, с които
не успя да докоснеш.
Без очите, с които
не успя да погледнеш.
Без сърцето, което
не успя да обича.
Умът ми отрича.
Бленувам дъха ти горещ
и юлските нощи.
За небе кадифено
и за толкоз звезди.
За целувки във мрака.
Аз съм тук и те чакам.
Като хвърлей утеха,
като скъсана дреха,
като нечия радост,
скрита в зимните ябълки.
Ти си много далеч.
Уморих се от чакане.
Уморих се от викане.
Уморих се, любими.
Шепна твоето име -
онова, което нивга
не изричам,
и пак те търся,
и пак обичам...
Обичам те.
Обичам.
© Яна All rights reserved.
