Така далеч, отвъд земята
живее силует на непознат,
забравил за греха и суетата
снишил е себе си до "титлата" монах.
Далеч от хорските поверия
избрал е Бог за пътеводна светлина,
върви човекът към победата с доверие
отдавайки се на пречиста тишина.
Понякога във утрото проблясва
една сълза, родена от тъга,
но много бързо болката угасва-
приѝжда красотата на деня!
© Руми All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
