Така далеч, отвъд земята
живее силует на непознат,
забравил за греха и суетата
снишил е себе си до "титлата" монах.
Далеч от хорските поверия
избрал е Бог за пътеводна светлина,
върви човекът към победата с доверие
отдавайки се на пречиста тишина.
Понякога във утрото проблясва
една сълза, родена от тъга,
но много бързо болката угасва-
приѝжда красотата на деня!
© Руми All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
