Далеч

Отиде Тя далеч от мен,
посърна мойта радост,
угасна светъл ден
без Нея – светлина
за моите очи,
бисер в нощта и
звезда в черни дни.

Да Я чуя се надявам,
а дали го заслужавам?
Хич не знам!?
Просто се надявам
да разбера дали е добре,
дали нещо я боли!?
И има ли сълзи
в блестящите очи?

И ако болка има тежка,
как би приела Тя?
Може би с насмешка!?!
Ако изтръгна сърцето си ранено
и в нозете Ѝ го положа
разкървавено.

Не ще го пожелае.
По-добре е Тя без мен
и не може да узнае,
че без Нея
животът е безсмислен
и студен.

Болезнено е!
За някого да си готов да умреш,
да се разкъсваш от болка,
да се топиш като свещ!
А той чувствата ти да отрича
и
уви!
Въобще…
Въобще да не те обича.