Нахлупвам шапка от плашило
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи,
многозначително мълчи.
Че тази зима не е бяла.
Дори предчувствие за сняг,
не носи. Нейде се е свряла
в бърлога меча дреме. Как,
да хвана път - предначертан?
Пред мен света, като на длан, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up