Дали ...
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски,
в разломите разцепили земята,
в отблясъци на перлени мъниста,
в загадъчния танц на светлината?
Дали не съм в оранжевата бездна –
в зора, която гони тъмнината?
И в раната, тъй кърваво-порезна,
във залез, дето слънцето изпраща?
А може би навсякъде и всичко,
частица е от мен и аз от него.
Кажете ми дали е неприлично –
дали е истина, заблуда, его?!
© Данаил Таков All rights reserved.
