Дали е имало сигнал за SOS?
Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат,
избрали сушата пред живото море.
Назаем взетото и силом пак се връща,
но непоисканото как да се даде?
Дали преди последното пътуване
е имало сигнал за "SOS"?
Дали изобщо някой го е чувал?
Защото трудно е да чуеш днес
как някой страда невъзможно, тихо,
как свива се светът му ден след ден,
как му е трудно ден след ден да диша.
И му е писнало да е на колене...
Умират китове... На групички умират...
Светът дори въпроси не задава.
Безсмислените смърти регистрира,
а мислите му друго занимава...
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И му е писнало да е на колене!!!Радвам се че те открих...
-
Знае ли човек...
http://malkiatprintz.blogspot.com/2011/08/blog-post_16.html -
Тъжната действителност...
-
Благодаря за споделеното усещане... И бъдете здрави
-
Въпроси, въпроси...и отговори даваш...Прегръщам те, Доче!
-
Умираме групово, умираме масово, умираме...умираме...
Ние, от масовката, от миманса сме ненужни в свят, койт се занимава с "велики" дела...
Стискам здраво десницата ти! -
Така ме присви от ляво!!! Успяла си много точно да сътвориш истината в днешният живот.Насълзиха ми се очите!! Да помълчим!!!!
-
Невероятно е! Много тъжно и много истинско! Затрогващо, замислящо...ценно!
-
...дали между умирането на китовете и духовното и душевното изпразване на социалните светове има поне метафорична връзка??? Някакси условността не ми се връзва...не мога да го преживея...има други възможности асоциативното мислене в "нашите условия"...
-
Много силно !
-
Ех...
-
Много силно и затрогващо!
-
Китове, делфини, хора...Лоши знаци,дано се събудим!
-
...!
-
"Дали преди последното пътуване
е имало сигнал за "SOS"?
Дали изобщо някой го е чувал?
Защото трудно е да чуеш днес
как някой страда невъзможно, тихо,
как свива се светът му ден след ден,
как му е трудно ден след ден да диша.
И му е писнало да е на колене..."
Вчера в София, днес в Пловдив - умират "китове"... Актуална и много силна творба, поставяща наболели проблеми, въпроса за отчуждението, за неразбирането, за избора, за желанията и възможностите, за новото финансово робство - най-финото и лицемерното, за свиването на света ти и когато ти е писнало да си на колене - кое всъщност е мъжкото поведение? Спомних си нещо прочетено за поета Атанас Далчев. В края на Втората световна война пада бомба върху къщата му в София и остава неразрушена само малка част от нея, в която той дълго време продължава да живее със съпругата си, с четирите си дъщери, с баби и дядовци. Пише на коляно стихотворения и мисли, които го спохождат, но не унива. Нашите деди и прадеди са преживели робство, войни, недоимък и пак са устояли... А днес - защо, защо?...
Голяма си, Доче! Творбите ти замислят, вълнуват, поставят най-важните въпроси. -
Много ми хареса, въпреки тъжната равносметка...
-
Mного е тъжно това, което се случва с китовете, споделям! Но стихотворението ти е много силно и красиво! ПОздравления!
-
"Защото трудно е да чуеш днес
как някой страда невъзможно, тихо,
как свива се светът му ден след ден,
как му е трудно ден след ден да диша.
И му е писнало да е на колене..."
http://vbox7.com/play:dcb1de36
не само днес, било е същото и в други времена
един е страдал и умирал , а друг играл си е с мига
на сетния му дъх, на правото му на живот
какво сме без природата, без връзката си с другите
да, обеднява днес светът-
внезапно, доброволно,на групички умират китове
Доче...!*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
