Oct 15, 2022, 7:37 AM

Дали е светлина

648 6 10

Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.

 

Станалото сънища краде,
бъдещето тули се неясно,
вярата не ще ме предаде,
хваща страховете ми натясно.

 

Струва ли си да държа страна,
щом светът безумен се разпали.
Огънят дали е светлина,
двайсет века все не сме разбрали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Вале. Щастлива съм, когато се отбиваш.
  • Хубаво е, Светулче
  • Благодаря че почете стихчето ми, Мари!💕 Много обикновени човешки съдби се проиграха напоследък, но последната дума едва ли ще е на човека.
  • Какъв изненадващ въпрос в поантата! Да, огънят е светлина, но тя пари, гори и остава рани, ако ѝ се довериш непредпазливо, подмамен от топлината, която излъчва. Също като в живота. Усетих метафоричната ти нагласа като автор, а тя ме накара да се замисля.Страхотно стихотворение, Светичка! Поздравявам те!
  • Много ти благодаря, Мария!
    Радвате ме с Любими.💕

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...