Nov 29, 2008, 10:52 AM

* * * Дали си...

1.3K 0 4

                      * * *

Дали си имам кът във този свят?

Навярно всеки има своя кът.

Аз търся го все още... Лутам се -

отново кръстопът.

Защо се лутам... Сигурно пораснах...

И искам да вървя по верен път.

Те, пътищата, водят все... нанякъде -

какво като не знаят що е кът...

А важното е да вървя и да не спирам.

Тогава ще открия верен път.

... Защо ми е тогава, не разбирам,

някъде под небосвода кът...

Нали вървя, вървя и търся това,

което търся всеки миг.

Защо ми е тогава кът, когато

не смятам да закотвям вик...

Защо ми е тогава кът, когато

имам най-синьото небе и утринта...

Не искам кът от теб, Земя, да взимам -

не искам кът дори и след смъртта.

А може би аз имам кът огромен -

Вселената и Мисълта.

И този кът на мене ми напомня,

че търся на живота същността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...