* * * Дали си...
* * *
Дали си имам кът във този свят?
Навярно всеки има своя кът.
Аз търся го все още... Лутам се -
отново кръстопът.
Защо се лутам... Сигурно пораснах...
И искам да вървя по верен път.
Те, пътищата, водят все... нанякъде -
какво като не знаят що е кът...
А важното е да вървя и да не спирам.
Тогава ще открия верен път.
... Защо ми е тогава, не разбирам,
някъде под небосвода кът...
Нали вървя, вървя и търся това,
което търся всеки миг.
Защо ми е тогава кът, когато
не смятам да закотвям вик...
Защо ми е тогава кът, когато
имам най-синьото небе и утринта...
Не искам кът от теб, Земя, да взимам -
не искам кът дори и след смъртта.
А може би аз имам кът огромен -
Вселената и Мисълта.
И този кът на мене ми напомня,
че търся на живота същността.
© Надежда Маринова All rights reserved.
