Дали те има
Дали наистина те има -
с бадемови очи, с абаносови коси.
С топла и мека, и недостижима
бяла кожа те зървам в нощта.
Нощта, изпъстрена с влюбени звезди.
Изправена върху бялата чешма,
коси размахваш и с ръцете си
чакаш да прегърнеш
и намериш сродната си душа.
Аз гледам със затворени очи.
Не чакаш мен, но вярвам,
че ще дойдеш в Битието мое.
Ще постоиш и ще си заминеш.
След това ще чакам и ще се надявам,
с неизменната усмивка на лице,
да те видя, че пристигаш.
05.02.1996 г.
с бадемови очи, с абаносови коси.
С топла и мека, и недостижима
бяла кожа те зървам в нощта.
Нощта, изпъстрена с влюбени звезди.
Изправена върху бялата чешма,
коси размахваш и с ръцете си
чакаш да прегърнеш
и намериш сродната си душа.
Аз гледам със затворени очи.
Не чакаш мен, но вярвам,
че ще дойдеш в Битието мое.
Ще постоиш и ще си заминеш.
След това ще чакам и ще се надявам,
с неизменната усмивка на лице,
да те видя, че пристигаш.
05.02.1996 г.
© Красимир Кънчев All rights reserved.
Страхотно начало - невероятно въздействащ стих! Продължавай да ни радваш
