Дали те обичам?!
Обичам ли теб?!
Ровя покривката с пръст,
търся някакви странни посоки.
Сякаш се търси с въпроси любов, а любовта се смее -
от лицето ми с две устни дълбоки.
Питаш ме - ето, отново въпрос - стигна ли
пръстът до спусъка-отговор?
Аз... думите ще ме вкарат в твоя затвор.
Аз съм... от водите дълбоки.
Пръстът ми нещо чертае на масата и
замръзва по средата на тази рисунка.
Как се рисуват с пръсти две думи: страх и... възторг?
Нарисувах... нарисувах маймунка!
Онзи отговор още е някъде сам и
сънува моята мила въздишка.
И рисува маймунки след твоя въпрос.
С нежни муцунки.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.