Jun 24, 2007, 6:41 AM

Дали ти стига?

  Poetry
1.6K 0 6
 

Това съм аз... И няма друго. Толкоз!

Зовеш ли ме, ще бягам надалеч.

Ако не ме последваш, ще се върна -

ще чакам в мрежи да ме оплетеш.

Ако ми кажеш "Да",

                          във мене "Не" напира.

Ако крещиш "Върви"

                          ще спя на твоя праг.

Безсмислено е теб да провокирам,

но няма как, повярвай, да се спра.

Ако ме гледаш нежно, детски ще мърморя.

Ако се мръщиш,  ще възпявам любовта.

Ако се сърдиш, нежно ще се смея.

Ако си тръгнеш, може даже да те спра.

Това съм аз... И няма друго. Толкоз!

Две рими, две очи. Душа.

Дали ти стига нека да отгатна...

Оставаш с мен... поне до сутринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...