Дано успееш да откриеш
вътре малко кътче от надежди;
мечти заспали да събудиш -
притихналите в мен копнежи;
изгубеното да намериш
парчетата безброй да събереш -
потъналите щения и дири
в пустинята, на дъното от мен.
Дано открадното да ми върнеш,
след всичките грабежи и лъжи -
женската ми нежност; сълзи,
разграбени от минали крадци.
© Росица Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
