Дано да не боли
Думите са вече само твои!
Моите пресъхнаха в нощта.
Носиш в тях емоции с прибоя,
от бурите на влюбена душа...
Чакам ги. Ще бъда търпелива,
понякога се случва и на мен,
да бъда плаха, срамежлива.
Не, не гледай строго изумен!
Подай ръка, сложи я на сърцето.
Във вярната тоналност ли тупти?
Усещаш ли, как плаче там детето,
но вярващо... в мелодия звучи.
Мелодия бездумно заредена,
въздействаща, изгаряща души.
Тя нежно ще говори вместо мене.
Ще помълча! Дано да не боли!
© Таня Мезева All rights reserved.
