Дано е скоро...
Стареем със годините, приятелю,
покриваме се с тънък скреж,
забиват вяло и сърцата ни,
забравили за плам, копнеж...
Проточени във дните, носовете ни
не вдъхват онзи чуден аромат
от грейнал цвят на китна ябълка,
и звезден прах, и сърпова луна...
На прага не застиваме усмихнати
пред вярно и приятелско лице,
а крадешком поглеждаме съседите,
и бързаме с торбите във ръце...
Децата ни отраснали, приятелю,
ни търсят с все по-малко интерес.
Разбирам ги - отдадени на вятъра,
затъват бързо в този *моден* стрес...
Животът си тече, приятелю,
понякога е бързей заблестял,
а друг път е затлачен с камъни,
и в спомени се къпе, преболял.
И всеки си тъче парче от чергата,
с която ще отлитне в онзи свят...
Дано не ти отнех от вярата,
довиждане, дано е скоро, брат.
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, тъгата по старите приятели!...
-
Нямам възможност тази вечер да изчета пропуснатото, но при първия удобен момент ще си го наваксам.
-
Много хубав стих!!!Поздрав!!!
-
Земна си, по земна от земята дори и същевременно високо стоиш...
Прегръщам те с обич! -
Привилегията на болката и тъгата - да станат основа за силни и въздействащи стихове като този... Имах нужда да прочета. Поздрави!
-
Да ти се счупи стана дано, на който тъчеш парчето си, че да поостанеш в този свят още малко. Ти така и така липсваш тук, поне да знаем, че те има та дори и по технически причини!
------------------------------------------------------------------
Впечетлен съм. Браво чаровнице! -
"И всеки си тъче парче от чергата,
с която ще отлитне в онзи свят..."
Криси, липсваш! -
Много силно послание, Криси!
-
Силното желание ражда сбъдване. Скоро ще е... Довиждане, не е сбогом все пак!
-
Ех приятелко...Благодаря!
-
До Панагюрище, Инди! Скоро...
-
Толкова тъжно и толкова истинско!
-
Красива поетизирана истина...от която по-малко боли! А иначе..текат годините и ние с тях...Сърдечни поздрави!
-
натъжи ме, Криси...!
нека чергата почака малко...не бързай...!
прегръщам те от сърце!!! -
Ммм, загорча ми - докосна болезнена струна в мен!
Прегръщам те, мила моя!!!
(липсваш!) -
натъжи ме, мила Криси...
а навън...в нощта добрата стара луна
сипе светлина и тъга със звезден черпак...
прегръщам, те с много обич...липсваш...до скоро. -
И на мен не ми стига времето, Криси.
Тук съм сега и те поздравявам за стихотворението! -
Животът си тече...
А от вярата не ми отне!
И как би могла?
Толкова ти се радвам на истинския стих!
Прегръщам те, Криси! -
Хареса ми!Нека има повече усмивки пред верни и приятелски лица!
Поздрави Криси! -
И вие ми липсвате, Таничка, Петя, приятели...Но мисля за вас, чета ви в малкото свободни мигове, които все по-рядко намирам и ви обичам!!!
-
Нека никога младата ти душа не поеме от "модния" стрес...Красив и истинен стих!
-
Липсваше, Криси!
Радвам се, че отново си тук!
Силен и искрен е стиха ти,но ме натъжи.
Не можем да спрем годините, но пък нека им се радваме!
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам тези истини!
А ти ги разказваш по неповторим начин!
Благодаря!