Дано е скоро...
Стареем със годините, приятелю,
покриваме се с тънък скреж,
забиват вяло и сърцата ни,
забравили за плам, копнеж...
Проточени във дните, носовете ни
не вдъхват онзи чуден аромат
от грейнал цвят на китна ябълка,
и звезден прах, и сърпова луна...
На прага не застиваме усмихнати
пред вярно и приятелско лице,
а крадешком поглеждаме съседите,
и бързаме с торбите във ръце...
Децата ни отраснали, приятелю,
ни търсят с все по-малко интерес.
Разбирам ги - отдадени на вятъра,
затъват бързо в този *моден* стрес...
Животът си тече, приятелю,
понякога е бързей заблестял,
а друг път е затлачен с камъни,
и в спомени се къпе, преболял.
И всеки си тъче парче от чергата,
с която ще отлитне в онзи свят...
Дано не ти отнех от вярата,
довиждане, дано е скоро, брат.
© Криси All rights reserved.
