Дано е утре изгрев жив и благ
Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров
на болката разстила в мен нощта.
И бледа е Луната, и без зов
звездите светят просто над света.
И няма сън вълшебен, и мечта.
Излишен ли съм аз за тебе вече?
Изтриваш ме по малко... Самота
е моят дял. Сега си по- далече.
Ще страдам в ада си, потънал в мрак.
Дано е утре изгрев жив и благ.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
