И в лудостта си – тръгнах по снега
и мислех, че ще стигна до кокичето,
в наивността си – тъй и не разбрал,
че думи две са, някога ... обичам те.
Но щом достигнах-страшната гора,
дочух ги... гласовете-на човеците,
сечаха бързичко – без капка жал,
какво за тях пък значеха дърветата.
Уплашен бях – сред студ и зверове,
навярно, туй е пътят към отвъдното,
как ще пребориш - само с две ръце,
могъществото и гладът на хищника. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up