May 22, 2008, 5:09 PM

Дар

  Poetry » Love
851 1 10

 На Митко

(по случай нашата годишнина)

 

Очите ми са пълни с твоя образ,

мечтите ми - със твоите мечти.

Дори не помня времето без тебе,

живота си преди да дойдеш ти...

От погледа ти мога да позная

нюансите на всеки минал миг,

от жестовете лесно разгадавам

и чувства,

и тревоги,

и вини...

А ти ме пиеш

като старо вино -

понякога наистина горча!

Но всеки път

в сърцето си откриваш,

че аз съм там,

дълбоко,

в същността!

 

Това е дар

по-ценен

от живота -

преодолява

даже и смъртта!

 

Отново те целувам

пред иконите

с изпълнена

открай докрай душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като икона си, мила!
    Кой не би бил щастлив да живее с теб и да те има като приятел...
    Невероятен човек, благодаря ти, че те намерих!
    Прегръдка!
  • Нежно и обичано!
  • Това е дар
    по-ценен
    от живота -
    преодолява
    даже и смъртта!

    Без думи!!!

  • Безценен дар е такава любов! И заслужава този прекрасен стих за подарък!
  • Великолепно посвещение, Руми! Изпълни ми душата..от край до край! Много щастие ви желая, и още много, много години да запазите любовта си..точно такава!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...