Даяна
"Не е Франческа..." - Лука Батисти.
- Какво ми говориш?
Не! Не е Даяна, човече!
Даяна е влюбена в мене и всичко си има!
- Тя беше прекрасна и беше в лилаво облечена,
а той я целуваше, сякаш целува богиня...
- В лилаво жените са много...
- И все русокоси?
И все ли очите им същите пъстро зелени?
- Объркал си нещо, тя сутрин кафето ми носи
с лъжичката вярност... Даяна умира за мене!
- Приятелю, тя те предаде и вече е чужда!
Видях я да ходи до мъж, да го гледа в очите..
- Не, не е възможно да има от другиго нужда!
Даяна е моето всичко. И аз я обичам!
- Ела да те водя, където се бяха събрали!
Кълна се, че тя е. В сина ми кълна се. И в Бога.
- Какво ми говориш, човече? Не вярвам! Разбра ли?
Даяна умира за мене.
Без нея не мога!
https://www.youtube.com/watch?v=pqAskYcH3EE
Стихотворението е вдъхновена от тази песен, която изобщо не харесвам, но ми даде идея :)
© Деница Гарелова All rights reserved.
