...

Dec 9, 2017, 7:19 PM

Poetry » Odys and poems, Other

1148 3 5

Мисълта за теб разяжда бавно
моя мир - безчувствен полумрак,
осъмнах без крила в морето тайно
от спомени за девствения бряг.

Вълните тежки галят жадна плът,
но под нея рози вехнат тихо,
сълзѝ умират за пореден път
на самотата в адското море велико.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

voda (Елица Ангелова)

2017-12-13T20:15:41+02:00

Оценявам стремежа за метафорично изразяване на мисълта и емоциите.
Обещаваш много, момиче!
Поздрави!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-12-10T18:33:14+02:00

Хубаво!
vega666 (Младен Мисана)

2017-12-09T21:40:15+02:00

Умееш в няколко реда да затваряш вселени!
Draxler (Elizabeth Draxler)

2017-12-09T21:19:18+02:00

Много благодаря!
vladetoned (Владислав Недялков)

2017-12-09T19:39:20+02:00

Хареса ми образността на този стих. Поздравления!