Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма.
И светкавици блестят.
Сам-сама съм у дома.
Кално, мокро изведнъж.
Като в черно-бял екран.
Побеляла в старостта.
Спретнато подреждам кът.
Чакам внуците сега.
На поляната - цветя.
Там е гробът ми зелен.
Две деца играят вън
и не сещат се за мен.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
